Кметство Крепча

Кметство Крепча

Image

43° 29' N, 26° 8' Е

Данни
Население: 1 323[1]
Надм. височина: 200m
Пощ. код: 7845
Тел. код: 0 603 72
МПС код: Т(Т)
Администрация:
Област: Търговище
Община: Опака
-Кмет Лютфи Рюстемов
Кметство: Крепча
-Кмет Бахри Даилов Алиев(ДПС)
Тел: 060370/222


Основни факти за Село Крепча
Името на английски: Krepcha
Местоположение: Северо-Източен регион
Разстояние до столицата: 244.748 km от София
Геогр.ширина (Latitude): 43.467N
Геогр.дължина (Longitude): 26.133E
Надморско равнище: 100 - 199m
Област: Търговище
Община: Опака
Площ на Село Крепча: 13.173km2 (НСИ)
Население на Село Крепча: 1244 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
Пощенски код на Село Крепча: 7845
Телефонен код на Село Крепча: 060372 от България, 0035960372 от чужбина

География

Image
Поглед към селото от запад
Селото е разположено в хълмиста местност по долината на рекичката Баш пунар, вливаща се в река Черни Лом, на около 20 км северно от град Попово и се състои от две махали (горна и долна). Землището му е наситено със старини (крепости, селища и некрополи) от античността и средновековието.
Землището на село Крепча граничи със землищата на селата Гърчиново, Люблен, Голямо Градище, Горско Абланово и град Опака. Селото е свързано с асфалтирани пътища с градовете Опака и Попово и селата Гърчиново, Люблен и Голямо Градище.




Кратка историческа справка
Image
Сградата на кметството
За пръв път името на селото се споменава в дворцовата хроника на Мехмед Нешри „Огледалото на света” – като една от важните твърдини (крепости) на „Александросоглу Сосман” (цар Иван Шишман) - Крапчане (или град Крапец). Крепостта, която е била един от стратегическите важни български центрове и най-вероятно едновременно с това едро феодално владение от Второто българско царство. През средновековието крепостта е контролирала пътя, който е идвал от град Червен, минавал през днешното село Люблен, през поречието на Калакоч дере и продължавал за град Никюп.


Image
Сграда на училището
Градът Крапец е бил превзет и разорен от османците по времето на похода на военачалника Али паша около 1388 год. Част от неговото оцеляло население е създало най-ранното чисто българско село Крепча, което поради различни причини на няколко пъти е сменяло своето място, но се изграждало отново все в този район. По деретата и реката до него в далечното минало се намирали и работели многобройни воденици. След падането на България под османска власт, до началото на XVI век селото попада в зиамета (стопанство) Герилеч (Крапич). През XVI век, вече изгубило своето административно значение, е част от казата Хезарград (Разград). През 1524 год. в османски данъчен регистър е записано като изцяло българско село Долне Крепче, каквото остава поне до края на XVII век.

 

През 1598 год. името му е само Крапеч, а през 1635 год. - Крепче. Масовото помохамеданчване в днешна Северна България, извършено от кримският хан Селим Гирай през 1689 год. засяга силно и това село. През 1874 год. то се споменава в документите вече като изцяло мохамеданско. За точната локализация на средновековната крепост Крапец в района на Крепча и Опака няма единно мнение.

 


Допуска се, че това са крепостите „Гърчиновско градище” и „Крепча кале” обединени в един средновековен град, или че този средновековен укрепен поселищен център се е намирал в днешната опаченска местност „Ряката” и това е „Голямото кале” („Буюк кале”). По вероятна е втората хипотеза, като се имат впредвид намираните археологически материали в руините на крепостта "Буюк кале".
Според едно старо предание от селото се смята, че неговите жители били преселени от Търновско боляри, които приели исляма. В местността Баш пунар до селото е открит и частично разкопан от археолози от музея на град Търговище некропол (гробище) с гробове от XII-XV век, в който най-вероятно са били погребвани жителите на нелокализираното село Каменна черква, за което се допуска че се е намирало в оклоностите на скалния манастир или на средновековния Крапец.

Религии
Мюсюлманска;
В селото живеят само мюсюлмани.

Обществени институции
Кметство;
• Народно читалище „Изгрев“;
• Основно училище "Васил Левски";
• Джамийско настоятелство;
• Поща;
• Целодневна детска градина;

 

Културни и природни забележителности
Средновековният скален манастир, изсечен във варовиковите скали, намиращи се на 2 км от центъра на селото, отдясно на шосето за село Голямо Градище, крие в своите пазви два старобългарски надписа, изсечени върху стените му на кирилица, като за по-лошо запазеният се смята, че поне засега е най-ранният надпис на кирилица, открит на Балканите. Датиран е от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет в 921 год. сл. Хр. - времето на цар Симеон Велики. Това, което е запазено от него гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон...“. Другият, много по-добре запазен надпис, който е без конкретна дата гласи: „В името на отца и сина и светия дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“

Крепчански скален манастир
Image
Скалният манастир
Image

Разрез на църквата и костницата

Image
От манастирa
Самият манастирски комплекс, заедно с килиите на монасите-отшелници е разположен на три нива (тераси) върху скалния венец. Той включва освен килии, още и манастирска църква и църква-гробница. По стените на църквите и килиите има врязани кирилски, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки, които днес след многовековната ерозия на скалите и грубата намеса в миналото на недобросъвестни посетители са в много лошо състояние. Предстои отново постепенното превръщане на манастирския комплекс в посещаван туристически обект и разработването му като такъв със средства по програма ФАР чрез изпълнението и защитата на съвместни проекти между общините Лозница, Попово и Опака.
Манастирът е обявен е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 год.!

Крепостта "Джин кале" ("Крепча кале")

Image
Хълмът с крепостта
Руините на "крепостта на духовете" се намират над десния бряг до завоя на рекичката Калакоч дере, приток на река Черни Лом. Съвсем наблизо до хълма с крепостта се намира и устието на левия приток на Калакоч дере - Баш бунар (пунар) дере. Крепостта се намира върху един остър скалист нос на възвишението Кале баир, разположено на около 4 км от центъра на село Крепча, югозападно по посока на село Голямо Градище. Известна е още и като Крепча кале. Има неправилна форма, издължена в посока югоизток-северозапад. Крепостната стена е масивна, изградена през късната античност от ломени камъни, споени с хоросан с примеси от счукани тухли. Входът на крепостта, според Карел Шкорпил се е намирал от изток и е бил охраняван от една четириъгълна кула. По южната крепостна стена също се намират останките на три кули. Един път от крепостта е водел към долината на Калакоч дере, а втори - през западния склон на Кале баир, откъм юг към другата близка крепост - Буюк кале (Дере кале). Пак според Шкорпил в крепостта са намирани византийски корубести монети.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 год.!

Крепостта "Буюк кале" ("Дере кале")

Image
Буюк кале
Първото научно описание и на тази крепост е отново на Карел Шкорпил. Руините на "Голямото кале" се намират на около 5 км югозападно от днешното село Крепча, върху един скалист нос на едно голямо възвишение над левия бряг на рекичката Калакоч дере, малко по-навътре по хълмовете, отдалечавайки се от днешния път Крепча - Голямо Градище в местността Ряката. Формата ѝ е на утъпен клин, а площта ѝ - надвишава 5 дка. Западната и южната страна, които са достъпни от страната на платото са укрепени с крепостни зидове с дебелина малко над 2 м, а източната, от страната на Калакоч дере, се е охранявала от стръмните скали, осеяни с пещери. Най-вероятно в ъглите на зидовете да е имало кръгли кули. Портата се е намирала при южната стена, в близост до едната кула, като от нея е излизал път, водещ към рекичката Калакоч дере. Днес руините на крепостта са покрити с млада гора и храстовидна растителност, а крепостните съоръжения и някои кули личат основно в иманярските изкопи и оформилите се насипи.

 

 

Image
Руините на крепостта
Следи от постройки се забелязват, особено в иманярските изкопи, далеч извън терена, ограден от крепостната стена. През средновековието малката крепост е служила по скоро като цитадела, а градът е обхващал почти целия трудно достъпен за неприятели хълм. От страната на рекичката и до днес са запазени изкуствено разширени пещери, използвани и сега от местните овчари за пладнуване на стадата им и монашески килии от голям скален манастирски комплекс, разположен на две тераси по същия хълм. Крепостта и манастирския комплекс са подложени на интензивни иманярски посегателства от близо две десетилетия. Най-вероятно това е унищоженият през 1388-1389 год. средновековен град Крапец, един от укрепените центрове на цар Иван Шишман.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 год.!
Редовни събития
Традиционен събор под егидата на ДПС през месец май.

 

 

 

Image
Към скалният манастир

 

Image
Площадът на селото